Физическата активност е добра за деца от всички възрасти. Участието в организирани спортове може да бъде забавен начин по който децата увеличват своята физическа активност. Същевременно спортните дейности трябва да отговарят на тяхното ниво на развитие. Записването на деца на спортове, които са отвъд техните способности за развитие може да доведе до чувство на неудовлетвореност у тях и до ранно отпадане. Тридесет и пет на сто от децата, които практикуват някакъв спорт, отпадат всяка година. До навършване на 15-годишна възраст, 75% от младежите вече не практикуват организирани спортове. (1) Лекарите трябва да бъдат информирани за нивото на развитие на детето, когато се оценява неговата спортна готовност.
Спортната готовност означава, че нивото на двигателно развитие на детето отговаря на изискванията на този спорт. Придобиването на основни двигателни умения, като например хвърляне, тичане или скачане е вроден процес, независимо от пола или от степента на физическа зрялост. Всяко основно двигателно умение се състои от поредица от етапи на развитие, през които всяко дете преминава с различен темп. До предучилищна възраст повечето деца са придобили някои от тези умения, но едва достигайки шестгодишна възраст, те развиват достатъчно комбинации от основни умения, които да им позволят да започнат да участват в организирани спортове.
За да се оцени спортната готовност на детето е нужно да бъдат оценени неговите индивидуални когнитивни способности, социално и двигателно развитие. Спортните дейности следва да бъдат съобразени с нивото на развитие на детето посредством прости модификации като например екипировка и съоръжения, отговарящи на ръста му, честа смяна на позициите, по-кратко времетраене на отделните дейности и акцентиране върху това, което би било забавно за детето. Изборът на подходящи за децата спортни дейности може да се ръководи от разбирането за уменията (developmental skills) и ограниченията на конкретната възрастова група.

Умения (developmental skills) и спортни препоръки по време на детството и юношеството
Ранно детство (от две- до петгодишна възраст)
По време на ранното детство съставът на тялото се променя съществено. На възраст между две и шест години се наблюдава постепенно увеличение както на масата на мастната тъкан, така и на безмастната мускулна маса с растежа на тялото. Въпреки това, процентът на мастната тъкан намалява между три- и шестгодишна възраст с повишаването на калорийния прием и на разхода на енергия. (2)
Предучилищните години са белязани от значителни подобрения в походката и специфични двигателни умения. Краката на децата стават по-прави, губейки дъгообразната си форма, характерна за бебетата. Разкрачът при ходене се увеличава и се наблюдават по- усъвършенствани движения при тичане. В тази възрастова група балансът е ограничен, тъй като децата едва започват да интегрират визуални, вестибуларни и проприоцептивни стимули. Освен това в предучилищна възраст задържането  на вниманието е ограничено. Тези деца се учат най-добре от зрителни и слухови стимули, от егоцентрични действия. Нужно е да се наблегне върху придобиването на основни умения като бягане, хвърляне, акробатика и улавяне. Дейностите трябва да са забавни за децата, да включват игри, да са свързани с откривателство и експериментиране. Съревнованието трябва да се избягва.

Междинен етап на детско развитие (от шест- до деветгодишна възраст)
Растежът през този период на детското развитие не е толкова бърз. Капацитетът при изпълнение на аеробни и анаеробни упражнения се повишава бавно. При повечето деца основните двигателни умения доузряват, техните стойка и баланс се подобряват. Те започват да усвояват преходни умения, които представляват основни умения, извършвани в определени комбинации или техни вариации (например хвърляне на разстояние).
Способността за задържане на вниманието при тях остава слаба, затова и спортните дейности трябва да наблягат на основни умения и да насърчават развитието на преходни умения. Правилата трябва да бъдат гъвкави, инструкциите – бързи, дейностите следва да бъдат провеждани в условия на минимална конкуренция. Подходящите дейности включват футбол и бейзбол, плуване, тичане, каране на кънки, ролери и ски и гимнастика. Други възможни дейности включват танцуване, каране на колело, бойни изкуства и ракетни спортове като тенис.

Късно детство (от десет- до дванадесетгодишна възраст)
През време на късното детство момичетата временно са по-високи и по-тежки (по-добре развити) отколкото момчетата, защото по-рано навлизат в пубертета. Различие в силата между двата пола съществува, но разликите не са съществени. Момичетата и момчетата са в състояние да се съревновават на равно. Преходните умения се подобряват и повечето деца са в състояние да овладеят сложни двигателни умения. Задържането на внимание се засилва, но може да остане избирателно. Децата са готови да прилагат стратегии и и да си служат с по-сложна комбинативност по време на игра. Треньорите трябва да продължат да насърчават развитието на умения, като поставят акцента върху стратегията и тактиката. Подходящите дейности включват футбол, баскетбол и хокей на лед.

Ранен пубертет (от тринадесет- до петнадесетгодишна възраст)
Растежът през ранните юношески години е забележителен. Увеличаването на мускулната маса, мускулната сила и кардиопулмоналната издръжливост през този период са най-съществени. Въпреки че и двата пола продължават да натрупват както мастна тъкан, така и безмастната мускулна тъкан през пубертета, момичетата са по-податливи към трупане на мастна тъкан. И при момчета и при момичетата се увеличава мускулната маса, като това увеличение е по-значително при момчетата. Пубертетът се характеризира с временно влошаване на координацията и баланса и загуба на гъвкавост. Настъпването на пубертета варира при различните индивиди и може да повлияе на спортните постижения. По-ранно узряващите момчета са по-високи, по-силни и имат по-голяма мускулна маса. За тях са подходящи спортове като баскетбол, хокей на лед и лека атлетика, които наблягат на тези качества. Момичетата с по-късен пубертет имат тесни рамене и таз и са подходящи за спортове като гимнастика.

Късен пубертет (от шестнадесет- до осемнадесетгодишна възраст)
Момчетата продължават да заякват, да наедряват и да увеличават бързината си, но с по-бавни темпове, отколкото по време на ранния пубертет. Момичетата продължават да трупат мастна тъкан. Мускулната сила и аеробния капацитет нарастват с навлизането в зряла възраст. По-късно съзрелите обикновено наваксват с развитието си, но обикновено са по-леки и не толкова силни. По принцип всички видови спорт са подходящи, но хората избират спортове, които им се отдават и които харесват. Спортовете са една чудесна възможност за младите хора да станат независими, да се идентифицират с дадена група и да увеличат социалните си контакти. Положителните спортни преживявания – > продължаване на спортуването в зряла възраст.

Изводи
Участието в организирани спортове следва да бъде съобразено с нивото на развитие на участниците, така че на тях да им харесва да бъдат физически активни. Децата трябва да бъдат насърчавани да участват в различни дейности и да се избягва ранното насочване към практикуването на един единствен спорт. Родителите могат да повлияят съществено на децата в желанието си да ги насърчат да са физически активни, като им осигурят забавления, подходящи за тяхното ниво на развитие. За да осигурят основа за дългосрочна ангажираност на детето към спорта, родителите и треньорите трябва да се стремят да осигурят положителни спортни преживявания на децата, които съответстват на техните интереси и възможности за развитие.