Психологията на собствениците на котки

Проучване през 2010 година пита 4500 човека дали харесват кучета, котки или нито едно от двете и анализира 5 основни черти на характера спрямо въпросника. Хората, които са отговорили, че харесват котките повече показват значително по-високи нива на невротичност спрямо тези, които харесват кучета. От друга страна те показват значително по-ниски резултати за екстровертност, способност да възприемат чуждото мнение и предпазливост. С други думи хората, които харесват котки, се стресират повече и са по-отворени към нови преживявания, но имат по-ниска самодисциплина, по-ниско желание за екипна работа и имат ниска мотивация за полагане на труд.

Според друго проучване през 2010 година хората с по-високо образование са 1.4 пъти по-склонни да имат котка, отколкото куче. Това не значи, че собствениците на котки са по-умни от тези на кучета. По-скоро значи, че има връзка между по-високото образование и по-дългите работни часове. Котките отнемат по-малко време от кучетата и така хората, които имат по-дълго работно време избират котките пред кучетата.

Психологията на котките

Психологическо проучване от 2008 година пита собствениците на котки как биха оценили домашните си любимци на базата на 12 различни елемента на личността, които включват любопитсво, дружелюбност, агресия и темперамент. Учените са използвали метод, наричан Анализ на основните компоненти, за да разберат какви са вариациите в нрава на котките и са намерили 4 типа. Първият тип съдържа черти като активност, интелигентност, любопитство и социалност. Вторият е задвижван от това колко са емоционални, приятелски настроени и бдителни. Третият тип съдържа агресия и лош нрав, а номер 4 се определя от боязливост. От тук се стига до заключението, че котките също имат различни характери поне спрямо информацията дадена от собствениците им.

Може би, когато положението се сведе до изградена емоционална връзка между собствениците и техните котки, на този тип животни не винаги се гледа като заинтересовани от контакта с хора. Но през 2007 година проучване от Клаудия Едуардс и колегите й в Журнал на животинското поведение разглежда привързването при котките и забелязва, че има прилика между привързаността на котките към стопаните си и тази на малките деца към родителите си.

Теорията на привъзраността е създадена през 1950 година като начин да се характеризират емоционалните връзки между два индивида единият от които се пада грижещ се. Съставянето на такава връзка между родителят и детето например прави по-възможно родителят да откликва на нуждите на детето си. От друга страна, ако детето е поставено в компанията на чужд човек може да се държи притеснено, да недоволства на родителя си или да чувства объркване. Също така проучването на Едуардс открива, че когато котките са в компанията на техните собственици, те имат навика да показват по-спокойно държание като да се отъркват в собственика си, да обикалят наоколо и да опознаяат мястото. От друга страна, когато са оставени с непознат човек, котките мяукат много по-рядко и прекарват много повече време, чакайки пред вратата. Това проучване контрира тезата, че котките не поддържат също толкова интензивен контакт със собствениците си, колкото кучетата.

Котките и настроенията

Често се смята, че домашният любимец може да има позитивен ефект върху настроението, но проучване от 2003 година показва, че връзката е малко по-сложна. Денис Търнър и колегите му проучват как присъствието на котките в домовете допринася за позитивните и негативните настроения. Те са открили, че присъствието на котката има ефект само когато хората чувстват негативни емоции. Например хората, които се чувстват зле, могат да усетят положителна емоция, ако имат котка, но не е задължитлно да се чувстват по-щастливи.

Има доказателства, че притежанието на котка може да има и други позитивни ефекти като намаляването на риска от инсулт или сърдечен удар. Освен това без котки гореспоменатите проучвания въобще нямаше да се състоят. 