За да създават усещането за магичност, което насърчава спонтанното вдъхновение и себеизразяването, родителите и учителите трябва да бъдат наясно с начините по които пречат на децата да изпитват удоволствие от нещата, които обичат да правят. Коментирането на детските рисунки е нещо много деликатно и може без да си давате сметка да навредите на детето.
Тези три въпроса звучат съвсем невинно и естествено, но те представляват три начина на вмешателство по отношение на креативността на детето:
Да попитате детето: „Какво нарисува?“
или: „Защо нарисува това?“
или: „Кажи ми нещо за рисунката си.“
Да попитате детето„Какво е това?“ е  равнозначно на това да му кажете: „Не мога да разбера какво си се опитал/а да нарисуваш и защото не мога да разбера, ти не си успял/а да го направиш добре.“ Децата не знаят, че не можете да разберете какво са създали. За тях техните рисунки дават ясна представа. Те обикновено не съдят собствените си произведения, освен ако не им бъде повлияно отвън. Въпросът „Какво е това?“ винаги разочарова и натъжава децата, които се опитват да отбягват подобни коментари и забележки като се опитват да рисуват каквото се иска от тях  и да пресъздават буквално образи и по този начин се лишават от удоволствието да създават нещо свое. Макар да имате добри намерения, въпросът „Какво е това?“показва липса на уважение към света на децата. Вашите опити да поставите етикет но това, което те правят вместо да наблюдавате и оценявате представлява отричане на тяхната реалност.
Да попитате детето „Защо?“е много смущаващо за него. Децата, бидейки спонтанни, се движат през изображенията като че ли са част от техния въображаем свят, носещи се по потока на вдъхновението. В естествеността на техния подтик да откликнат на интуицията си, те рисуват неща, които не могат да обяснят. Те рисуват това, което не могат да изразят с думи. Например, когато майката на Кати я пита: „Защо не нарисува врат на това малко момиченце?“ тя не може да се сети за добра причина и се чувства зле. Казва й със скръбен тон „Забравих.“ В действителност тя никога не рисува хората с вратове. Това е начинът, по който ги пресъздава на листа. Тя спонтанно откликва на своята интуиция, която е обединяваща в едно цяло и хармонизираща сила. Когато майката на Кати я пита защо вратът липсва тя всъщност отнема доверието и увереността на дъщеря си в нейното спонтанно изразяване и по този начин пречи на естественото и развитие. Тя поставя бариера пред нейната креативност като всъщност и отправя съобщение, че нейната интуиция не е достоверна.
Да попитата детето „Кажи ми…„ значи да го принудите да остави невербалния свят с целия му потенциал и да измисли отговор, който да бъде задоволителен за възрастните. Това е сериозно прекъсване на творческия му поток.  Свободата, мистерията и спонтанното откривателстване се губят на мига. Децата често си измислят истории, които да се харесат на възрастните и за съжаление така се изпарява приключенския дух на създаване на нещо ново.
Когато децата са готови, защото творческата изява им помага да преработят чувствата си, и когато наистина искат да говорят, ще го направят спонтанно. Родителите и учителите не могат да си спечелват доверие или да получат достоверна информация задавайки на децата тези три въпроса за техните рисунки, защото:

1. Това, което децата рисуват често не е директно обвързано с това, което им се случва в реалността.
2. Това, което е най-важно в самата рисунка остава скрито за детето.
3. Това, на което детето дава израз на листа, НЕ МОЖЕ да бъде казано с думи.
4. Творческият процес повлиява на детето повече, отколкото крайният резултат във вид на образи и сцени.

Децата са по-склонни да споделят, когато не си намесваме в това, което правят и поддържаме атмосфера на спокойствие и разбирателство. Често когато децата споделят за неща от живота си, техните тайни не са пряко свързани с нарисуваните образи. И все пак, този неизпросен контакт винаги е значим и ни дава нужното за да се доближим до тях.
Родителите и учителите могат най-добре да подкрепят децата, като не възпрепятстват невербалният израз на тяхната креативност, с неговите тайнственост и лична неприкосновеност. На следващите страници ще намерите идеи и съвети, които да ви помогнат да реагирате различно на ситуации, в които обикновено на ум бързо биха ви дошли въпроси като Какво, Защо и Кажи ми.