Още от раждането си бебето различава лицето на майка си , гласът и , както и миризмите на другите хора. Постепенно започва да проявява  различни емоции като интерес , тревожност, погнуса, да се радва и да е тъжно.Започва началото на имитации на лицевата експресия на щастие, изненада и тъга.Появяват се усмивките по време на сън. През този период детето започва да плаче при усещането за  поява на физиологична нужда.
Около първият месец от раждането се появява и избирателен плач/при определени случаи/.
Около третият месец от раждането си детето вече се усмихва на грижещите се за него и започва постепенно да различава чувства на гняв, изненада или тъга.
Към четвъртият  месец детето започва  да изразява и  проявява чувството на гняв , както и да се смее в резултат на тактилни и слухови стимули.
Седмият месец е периода около който, детето започва да има преживяване на чувство на страх. Наред с това се появяват и първите социални взаимодействия, както и проявите на определена привързаност, страх от непознати, страх от разделяне и изоставяне.
В периода от 18 – 24 месец детето все по-често показва чувства за вина, срам и завист и започва да изразява вербално своите емоционални състояния.
От 3 – 4 години е възрастта през която децата започват да се усмихват все по-често на връстниците от своя пол, могат да описват причината за емоциите които изпитват, а така и последствията които пораждат.Засилват се отново проявите на тревожност и влошаване на емоционалното състояние при раздяла , както и други поведения на привързаност, характерни за периода на бебешката възраст.
Около 6 – 7 годишна възраст децата започват да разбират , че емоциите затихват с времето и че мислите могат да контролират и подтискат емоциите.
Периода от 10 – 12 години  се свързва с осъзнаването от страна на детето, че две емоциии могат да се изпитват едновременно, че емоциионалните състояния могат да се прикриват , а така и да се проявяват, така наречените“фалшиви“ емоции .