С изправянето и прохождането контактът с отдалечените предмети става значително по-лесен. Ръцете вече не са заети с поддържане на тялото както е при лазенето, и могат свободно да го насочат към обектите – така детето може да „вземе“ и да „сложи“, да „покаже“обекта на интерес на възрастния. Повод за общуване могат да бъдат както близките, така и далечните обекти; детето може да бъде много по-активно в социалните интеракции. С изправянето започва процеса на изграждане на представата на вертикалната телесна ос – „горе“/ „долу“, което в съвсем кратки срокове ще доведе и до лексикализиране на тези посоки.

Основната придобивка в периода на прохождането са първите осъзнати думи на детето. Първите думи обикновено са непосредствено предшествани от жеста за посочване на обектите и от стилизираните версии на действия с определени предмети.

Ранното посочване  е обект на изключително интензивни проучвания преди всичко заради влиянието му върху появата на думите и ролята му в прехода от еднословен стадий към стадия на ранните двусловни комбинации. То има многофункционален характер и близка връзка със:

• манипулирането на обектите – орално и чрез хващане ( 4-9м.)
• даването на обект ( на възрастния)
• показването на обект (който е в ръцете на детето)
• поставянето на обект (пред възрастния)
• посягането към обект

Даването, показването и поставянето, т.е. придвижването на обекта от детето с цел да го предостави на вниманието на възрастния, отразяват едно по-примитивно ниво на комуникацията, на което ниво то все още не е отделило обекта от собственото си тяло. Чрез тези действия детето показва, че все още предпочита да е в пространствен контакт с предметите и трудно се ориентира в пространственото им положение – по-близо разположени или по-отдалечни. Чрез тези действия детето иска възрастният да направи нещо с предмета в негова полза – да отвори пакетче с бисквити, да облече куклата и пр.

Източник : „Движение и език„
Издателство : Логопедичен център „Ромел“

Автор :Росица Йосифова