Насърчаване на себеизразяването чрез изкуство

Магазините за хоби и изкуство може и да са пълни с книжки за оцветяване, комплекти за художествени занаяти и предварителни заготовки, но едни от най-добрите начини за насърчаване на творческата изява изискват използването на прости материали и почти изключват сложни указания. Можете да насърчавате себеизразяването на своето дете чрез изкуство, основаващо се на изследване, което позволява постигането на различни резултати, а не достигането на предварително зададена цел.

В края на краищата, целта на изкуството е себеизразяването. Ключът към креативността е да се намери видът художествено образование, който би подтикнал младите умове да мислят по иновативни начини.

Какво да правите и да не правите за да стимулирате креативността на детето си

Не следвайте инструкции. Докато усвояването на умението да се следват инструкции е важно за децата, то твърде многото инструкции могат да възпрепятстват креативния процес. Претворявайки това, което някой възрастен вече е направил преди тях, те не развиват своят творчески потенциал.

Това, от което малките деца се нуждаят за да развият чувството си за себеизразяване е възможността да вземат собствени решения по отношение на творчеството си. Децата могат да започнат да разчитат прекалено много на съветите или да търсят одобрението на възрастните. Вместо да разчитат на сигурния изход, те трябва да поемат рискове и да правят грешки – всички важни аспекти на добиването на ново знание и на творческия процес.

Подбирайте внимателно материалите. Избягвайте книжки за оцветяване или комплекти, които съдържат предварителни заготовки или специфични инструкции. Ной-основните материали често са най-подходящи за стимулиране на творческата изява. Обикновен скицник, моливи за оцветяване, листове хартия могат да доведат до непреднамерени творчески решения,  на основата на пробата и грешката. Пастелите и белите листове хартия са подходящи за всички възрасти и са задължителни в списъка от арт материали. Ножиците и лепилото се нареждат следващи в този списък.

Не питайте “Това цвете ли е?” Възрастните често искат да знаят какво точно рисува детето, но не по този начин функционира детският мозък. Опитайте се да избягвате да задавате този въпрос, тъй като малките деца често не мислят за своето изкуство като за репрезентативно. По-добре е да опишете какво виждате – какви цветове са използвани, как се движат линиите или колко е запълнена страницата, като подканите детето да ви каже със собствени думи какво е нарисувало.

Поемайте рискове. Когато на детето не са дадени специфични инструкции какво да направи, то се чувства по-свободно да експериментира с това, което може да си представи. То например може да прекара известно време в изрязване на форми от хартия и след като ги залепи да реши, че приличат на дракон. След това може да реши да оцвети дракона, да го прегъне или да го конфигурира по друг начин, така че той да се превърне в нещо друго.

Не ограничавайте изкуството до уроците. Покажете на децата, че изкуството може да се превърне в част от ежедневните занимания.

Правете разлика между “изкуства” и “занаяти”. Въпреки, че двете понятия често се използват взаимозаменяемо за да опишат детски занимания, между тях съществуват важни разлики. Занаятите предполагат децата да пресъздадат идея на възрастен и не изискват влагането на оригинална мисъл. Въпреки, че изкуството и занаятите не трябва да се бъркат едно с друго,  те и двете имат своята образователна цел. Когато се отдавате на занимания с децата, използвайте думата “занаяти” в случаите, в които те следват инструкциите на възрастен и думата “изкуство”, когато те експериментират със собствени идеи и художествени материали без предварително зададена крайна цел.