Развиване и подпомагане на мисловните процеси при децата

Един от начините, по които родителите могат да подпомогнат мисловното развитие на децата си в предучилищната възраст е като изтъкват отличителните черти на обектите, на които детето може и да не обърне внимание спонтанно. И въпреки, че децата на възраст между 3 и 4 години са способни да спазват последователност от прости стъпки за постигането на някаква цел, за тях може да е много по-трудно да обхванат по-голямата картина в ума си и да запазят обозрима тази крайна цел. Може да се окаже наистина полезно да им се напомня какво трябва да постигнат, като се опреснява паметта им по отношение на правилата или принципите, които обуславят задачата. Някои изследователи смятат, че на възраст между 3 и 5 години, повечето деца  започват да осмислят своя опит и вече са готови да започнат да развиват ключови умения като предвиждане, проверка на резултатите, самонаблюдение и проверка на реалността.

Следните  насоки биха могли да ви бъдат от полза за развиването на мисловните умения на Вашето дете:

• Изпълнявайте задачи, които Ви позволяват да мислите заедно с детето си. Уверете се, че мислите на глас: „Какво трябва да направим сега?“, „Това, което правим сега подобно ли е на някой друг проблем, който сме разрешавали преди?“, „Нека да спрем за малко и да помислим как се справим.“, „Какво се опитваме да постигнем тук?“, „Можем ли да направим нещо, което да ни помогне да постигнем по-голям напредък?“
• Винаги започвайте като помагате на детето си да обобщи това, което вече знае за един обект или проблем, така че да може да прави съответните връзки и да даде контекст на задачата. Мисловните карти са страхотни за тази цел.
• Помогнете на детето си да формулира план , който ще му позволи да постигне крайната цел в серия от стъпки. Как то ще се справи с конкретната задача? На какви препятствия може да се натъкне? Как ще се справи с тях?
• Насърчавайте четирите ключови метакогнитивни умения: предвиждане, проверка, наблюдение и оценка.
• Помогнете на детето си да прозре защо овладяването на определен проблем или умение е от значение в житейската му практика и как наученото от него се свързва с това, което то вече знае.
• Винаги насърчавайте детето си да дава оценка на постигнатото от него. Какво му е било трудно при изпълнението на задачата? Какво му е помогнало? Какво е научило като подход към подобни задачи в бъдеще?
• Задавайте въпроси, които да провокират мисленето на Вашето дете, вместо да давате насоки или лесни отговори. Олимпийският медалист и треньор Дейвид Хемери отбелязва: „Ако нашите въпроси създават у тях повече осведоменост и отговорност към себе си, тогава най-вероятният резултат би бил нарастване на вярата на младите хора в самите тях.“
• Насърчавайте детето си да вербализира на глас докато се занимава с определена задача, за да осъзнава то по-пълноценно собствените си мисловни процеси.
• Внимавайте да не го подпомагате прекалено. Децата учат най-добре, когато могат да проумеят нещо сами за себе си. Ако твърде рано им отправите подсещащ въпрос или напомняне, то те ще станат зависими от това да мислите вместо тях.
• Научете детето си да не бърза. Самосъзнанието, наблюдението и задълбоченият размисъл не биха се случили, ако детето Ви винаги бърза да стигне до края. Така е много по-вероятно то да допуска грешки по невнимание. Изградете му добри навици и му покажете, че понякога е важно да не се бърза, особено когато наистина трябва да разбере нещо правилно.
• И накрая, винаги помагайте на детето да разпознава и да се научи да следва всякакви принципи, стратегии или правила, които подпомагат представянето му по време на изпълнението на задачата. Това помага на детето Ви да си изгради репертоар и умения за решаване на проблеми. Френският математик и философ Рене Декарт отбелязва: „Всеки проблем, който съм разрешавал се превърна в правило, което след това служи за справянето и с други проблеми“. Децата често извеждат и прилагат принципи без ясното съзнание за това, което прави по-малко вероятно тяхното използване в други ситуации.