Ориентацията към лица и гласове е генетично заложена у човека. В периода между 5-ия и 10-тия месец, а с изключителна интензивност към 8-мия месец, детето започва да разпознава аспекти като привлекателност на лицето и лицева експресия и проявява склонност за влизане в социална интеракция с познати и приятни лица и да избягва и да се страхува от непознати лица /5 – 9 месец/.
Развитието на схемата на тялото е немислима без връзка с осъзнаването на пространството. Концептуализирането и лексикализирането на пространството и времето са неизбежни предпоставки за поява на способността да се подреждат лицата и обектите в определени конфигурации.
Познанието за собственото тяло се именува в литературата чрез термините соматогнозис или схема на тялото. Соматогнозисът е термин, приет от невропсихолозите, който се явява събирателен за познанието, което човек има за своето тяло, неговото пространствено положение и семантиката му. Това представлява изградената способност да се осъзнава и идентифицира собствената телесна схема, тъй като веднъж изградена, тя става основа за разпознаването и диференцирането на други тела. Терминът включва още структурен образ на тялото – „топологична карта на местоположението на частите на тялото“, както и семантичния /или лексико-семантичния/ телесен образ на тялото.
В психологията и в психомоторната практика терминът „схема на тялото“ се използва като частичен синоним на соматогнозиса. Той  включва и познаване на позата; познаване на всички двигателни дейности ; познаване на телесната експресия и познаване на речника свързан с частите на тялото.

Развитието на схемата на тялото започва във възрастта 6-12 м. и приключва през юношеството.
Около 18.месечна възраст детето навлиза във фазата на разпознаването в огледалото и изграждането на представа/обобщен образ/ за собственото тяло.Към 3-4 години то започва да рисува човешка фигура. Представата за тялото еволюира от твърде символична до относително завършена към 3-тата година, когато основните елементи на телесната схема са постигнати. Окончателното обогатяване и детайлизиране става в по-късна възраст и завършва към 11-12-тата година, а според някои автори около 15-тата година. Рисунката на човече в стил „главоного“, „обобщеният човек“ се появява към третата година, като свидетелство за навлзането в символизма. Тя е и първоначален сигнал за изграденост на репрезентацията на собственото тяло.
Към тригодишна възраст детето познава телесната семантика в подробности.

Източник : „Движение и език„
Издателство : Логопедичен център „Ромел“

Автор :Росица Йосифова